ЗА ПОСЛЕДНО
Прелистих те вече със страница бяла,
сега за последно изписвам те в рими.
От спомени тъжно частици пресявам,
със обич и жалост... почти са незрими.
Усмивките вече са там... във сърцето.
Напомнят ми сякаш щастлива, че бях.
И следваше... тихо трептящата болка,
изтръгнала грубо най-звънкия смях.
Какво да напиша?... Поредната обич.
Продадохме чувствата наши... за смет.
От логика ставахме по-нелогични,
и всичко предадохме... жалък късмет.
Следите ни малки парцалено трихме.
Захвърляхме всичко назад... през глава.
И тази любов като старо петаче,
потъна дълбоко... и там заискря.
Неписано-писани двамата бяхме.
Раздавахме обич, но в грешното време.
Сега те забравям, прости, но след теб,
сърцето ми друг... е наред да отнеме.
© Кремена Стоева All rights reserved.
