Jan 29, 2008, 9:28 PM

За последно

  Poetry
1.2K 0 5

На последна среща покани ме,
но знай, че трябва да вали.
Дъждът сълзите да отмива,
така наполовина ще боли!

 

 

Да вали и нека е студено,
ще сложа рокля от сатен.
За да треперя уж от студовете,
заради теб ли е - ще си смутен!

 

 

Най-топлата прегръдка припомни ми,
по-топла и от слънцето дори.
Което неусетно ни погали
и напомни ни, че вече е зори!

 

 

Последен изгрев заедно посрещнали,
за последно - сплетени ръце.
Последна, най-жадувана целувка,
за последен път разплакано лице!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ДРУГА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...