За последно
На последна среща покани ме,
но знай, че трябва да вали.
Дъждът сълзите да отмива,
така наполовина ще боли!
Да вали и нека е студено,
ще сложа рокля от сатен.
За да треперя уж от студовете,
заради теб ли е - ще си смутен!
Най-топлата прегръдка припомни ми,
по-топла и от слънцето дори.
Което неусетно ни погали
и напомни ни, че вече е зори!
Последен изгрев заедно посрещнали,
за последно - сплетени ръце.
Последна, най-жадувана целувка,
за последен път разплакано лице!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ДРУГА Всички права запазени
