За последно (Аз просто си отивам)
За последно
(Аз просто си отивам)
Сбогувай се,
преди да съм си тръгнала
от теб и този свят
завинаги.
Сълзите есенни
утеха
не донасят.
И разпиляват се по пясъка
минутите –
откъснатите
зрели плодове
през лятото.
...
Вън
тихо се стелят
бледи мъгли и
като сиви вретèна
предат
сребърни нишки
от есен.
А тъжни листа
пръсти
са сплели
в жълтите паяжини
на несънувани
отмалели въздишки.
И събират
сълзите на вятъра
в шепи.
...
Навън се съмва
за пореден път...
А аз...
Във утрото си
ненастъпило и
черно,
аз просто си отивам...
За последно.
© Елмира Митева All rights reserved.
