Jul 11, 2007, 9:58 AM

За приятел смятах те аз

  Poetry
703 0 2

За приятел смятах те аз,

с усмивка поглеждах те в час,

ти слънце в очите ми беше

и като мечта в мислите ми седеше!

 

За приятел смятах те аз,

с енергия запълваше ти моя ден.

В мислите ми като идол беше

и като звезда в сърцето ми блестеше!

 

За приятел смятах те аз,

но влюбих се в теб за час,

сякаш любов от пръв поглед бе ти,

която за миг ме плени!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...