За птиците, горите и греха
ЗА ПТИЦИТЕ, ГОРИТЕ И ГРЕХА
Искам да ходя бос по тревата.
Искам да ходя гол под дъжда.
Искам с усмивка да срещам зората.
Да се загубя в Тилилейска гора...
Да се откъсна от светска суетност.
Да чувам само детския смях.
Да забравя за душевната бедност.
Да се опитам да живея без грях.
Искам. Но не се получава.
Тревата е пълна с натрошени стъкла.
Гол ако тръгна, за луд ще ме вземат.
А къде вече бих открил и гора?
Волю-неволю, суетни сме всички.
Не смях видях при детето. Сълзи.
И къде да открия прекрасните птички?
Грях и да сторя, сърцето мълчи.
© Ник Желев All rights reserved.
