И пих от извора вода.
Пречистих се. Наплисках се
с водата от Аязмото.
Прогледнах. Толкова ли сляпа бях?!
А тръгнах на разсъмване
да диря слънцето. Обяздих вятъра.
С последните звезди
извезах роба. И пътьом заваля.
След дъжда дъгата следвах вярно.
И всеки цвят от нея разпилявах.
Посрещах изгрева, деня превръщах
във надежда и любов. ...