За Рая има ли билети?!
И пих от извора вода.
Пречистих се. Наплисках се
с водата от Аязмото.
Прогледнах. Толкова ли сляпа бях?!
А тръгнах на разсъмване
да диря слънцето. Обяздих вятъра.
С последните звезди
извезах роба. И пътьом заваля.
След дъжда дъгата следвах вярно.
И всеки цвят от нея разпилявах.
Посрещах изгрева, деня превръщах
във надежда и любов.
И люлка от лъчите на Слънцето
си вързах даже.
Разперих си ръцете, опитах да летя,
имитирах... полет на птица.
Трудни бяха само първите махове...
Летях. За кратко, високо във небето.
... Но бързо свърши моят полет.
Единствено да бъда Бога
не успях. Че на земята само
в грях живях. (Поне така твърдяха!)
Събирах Ада покрай себе си
- със пълни шепи...
Да имам за из път.
За да изкупя своя грях.
Ала за Рая има ли билети?!
За нататък влакът е тръгнал отдавна.
А моят часовник бе спрял.
Тиктакаше на място.
Стрелките му
бяха клеясали.
Пречистих се. Наплисках се
с водата от Аязмото.
Прогледнах. Толкова ли сляпа бях?!
А тръгнах на разсъмване
да диря слънцето. Обяздих вятъра.
С последните звезди
извезах роба. И пътьом заваля.
След дъжда дъгата следвах вярно.
И всеки цвят от нея разпилявах.
Посрещах изгрева, деня превръщах
във надежда и любов.
И люлка от лъчите на Слънцето
си вързах даже.
Разперих си ръцете, опитах да летя,
имитирах... полет на птица.
Трудни бяха само първите махове...
Летях. За кратко, високо във небето.
... Но бързо свърши моят полет.
Единствено да бъда Бога
не успях. Че на земята само
в грях живях. (Поне така твърдяха!)
Събирах Ада покрай себе си
- със пълни шепи...
Да имам за из път.
За да изкупя своя грях.
Ала за Рая има ли билети?!
За нататък влакът е тръгнал отдавна.
А моят часовник бе спрял.
Тиктакаше на място.
Стрелките му
бяха клеясали.
© Нели All rights reserved.
