За родителите ми

Сега когато ги изгубих,
и станах истински сирак,
стоя пред спомените груби
и преосмислям всичко, пак . 

Сега, болезнено ги няма!
В душата ми е празнота...
Скръбта ми е по тях голяма!
По-друг ми е сега света.

За тях, до края им останах ,
детето, малкия им син.
И обич и голяма рана!
Надеждата им  до "амин"!

.... Децата ни изпълват с радост.
Оставаме, чрез тях в света .
Със тях живеем втора младост,
и те са ни докрай  целта...

Но щом порасниме големи,
нещата иначе стоят,
децата пак са наште теми,
но възрастните, не важат!

Забравяме от где сме ние
и кой ни е въвел в света!?
И зад тревогите се крием,
забравяме за любовта!

Но идва Видов ден, когато,
оставя ни света без тях.
Тогаз проклинаме Съдбата,
и  скубиме коси за тях!
 27.10.2011г.София