За Слънцето, за светлината и за петната по Луната
Описана е в "Рамаяна",
(а по-велика книга няма),
нощта пред битката със Равън:
"Блестят седефени звезди.
Красавицата нощ реди
на шия бисерни гердани,
та по-пленителна да стане.
А виждате ли - там едно
на месеца личи петно?
Да каже кой каквото смята
за туй петно върху Луната!"
Сугрива казал: - Тази сянка
връз светещата ѝ осанка,
я хвърля нашата Земя.
Не си я прави тя сама!
А друг подхванал малко плахо:
- Разказват, злият демон Раху
побой нанесъл на Луната,
та туй петно е синината!
А трети, че: - Когато Брама
създавал Рати, за да няма
от нея по-прекрасна дева
за брак със бога Камадева,
от шепа лунна пръст изваял
лицето ѝ. И там, където
е гребнала дланта на бога,
тъмнее мракът през разтрога!
- От друго, братя, са петната,
засенчващи така Луната.
Отровата ѝ е сестра.
Луната, нали е добра,
на свойта гръд подслон ѝ дала.
И там, на нея, заживяла
отровата в дълбока яма.
И оттогава - казал Рама, -
чрез лунните лъчи отрова
изсипва се връз оногова
любим, осъден на разлъка!
И тук приключва тази тема,
и друга тема се подема.
Но тъй като във "Рамаяна"
не бива нещо да го няма,
аз бих добавил, ако бях
и аз във тази нощ сред тях,
как Слънцето веднъж казàло,
със цел самò да се разхвали:
- Е, няма друго като мен!
Щом грейна - и е светъл ден!
Най-ярко, пламенно и мило
съм аз - най-славното светило!
Но му отвърнала Луната:
- Теб нещо те е заблудило,
че си най-славното светило!
Ти светиш само през деня,
когато и без туй е светло.
А я опитай, като мен,
нощта да преобърнеш в ден?
Тогава чак ще те призная!
То през деня - и баба знае!
На Слънцето му докривяло
и толкова го доедяло,
че към Земята се навело,
едно лайно от бивол, взело,
и бам - Луната през лицето!
Та от това ѝ е петното -
от цапнатото със лайното!
(Не съм измислил нищо сам -
това от татко си го знам!)
("Рамаяна" е преведена в стихове от Марко Ганчев).
(а по-велика книга няма),
нощта пред битката със Равън:
"Блестят седефени звезди.
Красавицата нощ реди
на шия бисерни гердани,
та по-пленителна да стане.
А виждате ли - там едно
на месеца личи петно?
Да каже кой каквото смята
за туй петно върху Луната!"
Сугрива казал: - Тази сянка
връз светещата ѝ осанка,
я хвърля нашата Земя.
Не си я прави тя сама!
А друг подхванал малко плахо:
- Разказват, злият демон Раху
побой нанесъл на Луната,
та туй петно е синината!
А трети, че: - Когато Брама
създавал Рати, за да няма
от нея по-прекрасна дева
за брак със бога Камадева,
от шепа лунна пръст изваял
лицето ѝ. И там, където
е гребнала дланта на бога,
тъмнее мракът през разтрога!
- От друго, братя, са петната,
засенчващи така Луната.
Отровата ѝ е сестра.
Луната, нали е добра,
на свойта гръд подслон ѝ дала.
И там, на нея, заживяла
отровата в дълбока яма.
И оттогава - казал Рама, -
чрез лунните лъчи отрова
изсипва се връз оногова
любим, осъден на разлъка!
И тук приключва тази тема,
и друга тема се подема.
Но тъй като във "Рамаяна"
не бива нещо да го няма,
аз бих добавил, ако бях
и аз във тази нощ сред тях,
как Слънцето веднъж казàло,
със цел самò да се разхвали:
- Е, няма друго като мен!
Щом грейна - и е светъл ден!
Най-ярко, пламенно и мило
съм аз - най-славното светило!
Но му отвърнала Луната:
- Теб нещо те е заблудило,
че си най-славното светило!
Ти светиш само през деня,
когато и без туй е светло.
А я опитай, като мен,
нощта да преобърнеш в ден?
Тогава чак ще те призная!
То през деня - и баба знае!
На Слънцето му докривяло
и толкова го доедяло,
че към Земята се навело,
едно лайно от бивол, взело,
и бам - Луната през лицето!
Та от това ѝ е петното -
от цапнатото със лайното!
(Не съм измислил нищо сам -
това от татко си го знам!)
("Рамаяна" е преведена в стихове от Марко Ганчев).
© Ангел Чортов All rights reserved.
