Да седна на вашата маса и аз,
но, господа и другари,
моята муза не язди пегас,
моята язди магаре.
Вярно, покрай вас стихясах и
метафорясах, римясах!
Но моя милост е редно да си върви,
защото на нищо не мяза,
дърт пергишин – при вас да се турям.
При конете магаре – не иде.
Трябва срам. Или дето му викат – култура.
Хайде, чао!
Пък утре – ще видим)))
© Райчо Русев All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
