За старата истинска любов
За старата истинска любов
По неравен тротоар вървят старец и старица -
за старостта се знае – най-опасен е леда,
той с трепереща ръка държи съсухрена ръчица -
те заедно крепят се, запътени нанякъде в града.
Не вярвам най-случайна грижа да ги събере,
две фигурки различни в младата тълпа,
не вярвам, че заради леда подали са ръце,
сега човекът е мерило за безкрайна самота.
Долавям зад бръчките усмивката им лека,
улицата преди години си представят...
в залеза пред тях блести същата пътека,
тогава бяха млади... сега за леда да не забравят.
Малки, мили сенки на любов гореща,
за мен сте по-значими от красота бездушна,
колко вяра вземам от случайната ни среща,
аз, невидим пътник в тълпата равнодушна.
© Запрян Колев All rights reserved.
