За старата кутия...
Разлиствам онзи пожълтял тефтер –
пред мене всичките картини оживяват.
Поглеждам календара остарял.
И пак се взирам в листите от кехлибар.
Чета ли те?! Отдавна нямам име.
Подписвам се без някаква вина,
затуй, че ме забрави, остави ме!
Не искам във живота да тежа...
Залепнали са страниците нейде.
От времето е, знаеш как,
седейки в шкафа стар, в чекмеджето,
сплъстяват се и лепнат в прах.
И питаш ме за старата кутия от обувки –
отдавна се превърна в пепел тя.
Закътала бях там писмата си до тебе,
но ... отдавна всичко изгоря...
© Нели All rights reserved.
Поздрав!