За сърцата на другите
За сърцата на другите
Един ден всичко ще свърши,
ръката ми няма да пише
доволно измръзнала.
И тогава дано поне едно сърце
да трепне, да извика, провокирано от моя стих.
Дано се сети някой да го подари на друг.
Дори едно единствено сърце в този свят да стопли,
ще си струва всеки миг в писане на думи.
А докато можем, с листа пак ще се обичаме,
ще го изпълвам аз без капка жал.
И сред други влюбени сърца ще тичаме,
чиято обич всеки в листа е познал.
© Мария Чонова All rights reserved.
