Mar 31, 2008, 9:28 AM

За теб

  Poetry » Love
875 0 2

И тази нощ си тръгвам.

Не мога да остана.

Безмълвна от душата стон изтръгвам,

защото всяка вечер се отваря тази рана.

Само това със тебе имам -

лъч светлина в заобикалящия мрак.

Без твойта топлина изстивам,

оставам купчинка прах.

Времето със теб -

миг в безкрая.

Мислите за теб -

мечта за рая.

В една единствена прегръдка

усещам твойта топлота,

в нея бърза да помръкне

сянката на самота.

Обичам да те чувствам близо,

да усещам твоя дъх.

Извини ме за каприза,

но не искам никой друг.

За целувките ти непрестанно жадна,

лутам се, когато съм без теб.

И всичките даже да открадна,

не ще утоля жаждата за теб.

Ала нощите ни мъничко остават,

не мога да се примиря с това.

Тъжни мисли света ми обладават,

сякаш е неговият край това.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много истинско и хубаво откровение!!!
  • Много е хубаво.Меко казано Продължавай все така

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...