Позволи ми
да надникна в твоето сърце,
да видя малките ти светове,
да разбия твоите страхове,
подари ми миг поне...
Покани ме в твоето сърце,
дари ми удар един,
от ударите му, безспир...
И с нежен вопъл от неговия вик,
приглушен стон от океански риф,
отключи вратите за нашите души...
Подай рака, за да може моята
да я хване силно сега,
доближи се до мен,
виж какво искам да ти дам,
вземи го и бягай, ако щеш,
не ми пука дали и колко ще боли,
но позволи си, позволи си за миг,
за миг от мига да бъдеш мой,
отчаяно искам това...
Душата ми без глас крещи: „Обичай ме!",
но нека твоята реши...
© Цвети All rights reserved.