Aug 16, 2008, 11:52 AM

„За теб ”

  Poetry » Love
1.6K 0 4
 

Позволи ми

да надникна в твоето сърце,

да видя малките ти светове,

да разбия твоите страхове,

подари ми миг поне...

 

Покани ме в твоето сърце,

дари ми удар един,

от ударите му, безспир...

И с нежен вопъл от неговия вик,

приглушен стон от океански риф,

отключи вратите за нашите души...

 

Подай рака, за да може моята

да я хване силно сега,

доближи се до мен,

виж какво искам да ти дам,

вземи го и бягай, ако щеш,

не ми пука дали и колко ще боли,

но позволи си, позволи си за миг,

за миг от мига да бъдеш мой,

отчаяно искам това...

Душата ми без глас крещи: „Обичай ме!",

но нека твоята реши...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвети All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасно е! Останах без думи.... Поздравления!
  • Ти просто си талант приятелче!Възхищавам се на дарбата ти!Не познавам човек,който така умело да може да слее чувствата от реалността с поезията!Прекрасна творба,но човекът на когото е посветена не го заслужава!
  • Когато бях по малак и от теб,първите ми пориви с писането започнаха с подобни стихове...много е нежно за годините ти...и те адмирирам,за ягодов сладкиш като теб е важно че пише...късмет
  • Много е хубаво ! Браво !

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...