Жадувам за гласа ти, но няма да те зова,
застинала в дъжда, помирена ще попея...
Хубава ще съм и мисълта си няма да стопирам.
Летя от това, че мога така да те композирам...
Изтръпвам за смеха ти, но няма да те чуя,
забранена зона в ехото на ерестта ми дива,
бяла ще съм и усмивката си няма да крия.
Тъгувам за това, че мога така да те разсмивам...
Мечтая за ръцете ти, но няма да те галя,
зъзнеща снежинка в небето на тропика ще се свия,
лунна ще съм и копнежа си няма да заключвам...
Горя от това, че мога така да те рисувам...
Боледувам за обичта ти, но няма да сълзя,
безмълвно от моя Запад ще те следя,
алена ще съм и мечтата ми изтъняла
в океан от изгреви ще потопя...
Ридая от това, че мога така да те... Обичам...!
© Айбигел айбигел All rights reserved.