За теб
Там, на скалите до морския бряг,
спомням си, когато със тебе аз бях.
Светът беше в краката ми, защото бях със теб,
душата ми се сля с душата ти
и тогава всичко бе наред.
Сега отново стоя тук, но сама,
гледам морето с насълзени очи
и се моля да се науча да не греша.
Защото всяка грешка, дори и малка да е тя,
способна е да преобърне всичко,
да скърши твоята нежна душа.
Знам, че много сгреших и го признавам.
Боли ме само, че едва сега го осъзнавам.
Иска ми се да върна пламъка в красивите ти очи.
Моля за съвет морето, но дори и то мълчи.
Сега разбрах, че любовта е за двама,
За двама, между които място за грешки няма!
© Християна Костова All rights reserved.
