Oct 31, 2009, 12:16 PM

За теб

  Poetry » Love
1.2K 0 1

Сърцето ми бие самотно в нощта,

изгаряйки във вечността.

Погледът ми среща твоя спонтанно,

гледайки те замечтано.

Часовете минават,

сърцето ми бавно изгаря.

Когато сме заедно, времето спира,

когато не сме,

то ме убива.

Приемайки тази жестока съдба,

аз копнея да се събудя до теб на сутринта.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тайна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...