За теб

Poetry

1.4K 2 4

Ослепях от взиране,

онемях от викане,

окуцях от търсене,

остарях от чакане!

Оглушах от тишина -

болен съм от самота!

R 05*97

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

57penka (Пенка Динчева)

Красиво тъжно...в същата ситуация съм!

2021-07-16T20:35:17+03:00
57penka (Пенка Динчева)

Много силно....и аз оглушах от....тишина

2021-01-13T22:19:21+02:00
duraca (Радинчо)

Благодаря Ви за топлината , Галина!

2010-10-10T22:34:56+03:00
Kitemari (Мариян)

Още не съм олсепял, още не съм онемял, още не съм окуцял, още не съм остарял, още не съм оглушал, но съм болен. Много е хубаво иначе

2010-09-14T11:13:10+03:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0