За теб
на И.
Изпитвал ли си някога страха,
че във ръцете ти светът умира?
Докосвал ли си някога греха,
от който само болката извира?
Заспивал ли си в грешна тишина
след сетната безсмислена раздяла
и виждал ли си вечна красота,
когато вдигнеш сам воала?
Обичал ли си някога жена,
която няма образ, нито име
и срещал ли си призрачни лица,
останали завинаги в съня ти?
Усещал ли си вечна самота,
когато сам оставаш в тишината;
изпитвал ли си хладната вина
затуй, че тя си тръгва в тъмнината?
И плакал ли си тихо през нощта,
защото си убил една надежда;
и знаел ли си, че в света
единствено съдбата разпорежда?
© Кат All rights reserved.
