Jun 21, 2010, 12:59 PM

За теб

  Poetry » Love
665 0 0

Пак ставам аз сама
и питам се сега,
защо до мен те няма,
какво ли с тебе става?
О, да, забравих аз,
че нощем не до мен заспиваш,
че дните не със мен споделяш...
И сама, разплакана и слаба,
с мечтите си оставам,
но не, не се предавам...
Аз копнея и за теб живея...

♥∞♥

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александрина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...