Jan 13, 2014, 6:13 PM

За теб 

  Poetry » Love
962 0 5

Понякога светът ми става малък

и скрива се във твоите ръце,

а всеки миг със тебе е подарък

и няма начин нищо да ме спре.

Поглеждам те. Очите ми са огнени 

и казват ти за всичко премълчавано.

За всичките ми викове и спомени,

за думите в мълчание удавени,

за цялата ми глупава безпомощност,

за тайния ми страх да не разкрия

безумните завои на сърцето си 

и цялата му истинска магия...

И искам невъзможно да ти давам.

И искам безнадеждно да съм с теб.

Тогава много тихичко оставям

във дланите ти своето сърце.

 

 

© Мариета Караджова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??