За теб
Понякога светът ми става малък
и скрива се във твоите ръце,
а всеки миг със тебе е подарък
и няма начин нищо да ме спре.
Поглеждам те. Очите ми са огнени
и казват ти за всичко премълчавано.
За всичките ми викове и спомени,
за думите в мълчание удавени,
за цялата ми глупава безпомощност,
за тайния ми страх да не разкрия
безумните завои на сърцето си
и цялата му истинска магия...
И искам невъзможно да ти давам.
И искам безнадеждно да съм с теб.
Тогава много тихичко оставям
във дланите ти своето сърце.
© Мариета Караджова All rights reserved.
