May 11, 2013, 10:54 AM

За теб

  Poetry » Love
1.1K 0 1

 

 

И сякаш бързайки към теб забравих,

че аз вече не мога да обичам,

че някъде далеч оставих

това, което любов наричам!

 

И гледам очите ти зелени,

напомнят ми за свобода,

за безкрайните поля зелени,

за нежна красота.

 

И мислите към теб са вече.

И сънищата са за теб,

но страхът в мен не е далече,

че може да не съм за теб!

 

Аз лесно се влюбвам да знаеш.

И още по-лесно си тръгвам,

и никога няма да узнаеш,

когато за тебе страдам.

 

Сълзите мога да крия,

усмивката винаги е на лицето.

Дали обаче мога да изтрия,

спомените от сърцето...?!

 

А ти идваш плавно в живота ми,

започва нещо красиво.

Забравям всички предишни

и някак се чувствам щастливо...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...