May 11, 2013, 10:54 AM

За теб

  Poetry » Love
1.1K 0 1

 

 

И сякаш бързайки към теб забравих,

че аз вече не мога да обичам,

че някъде далеч оставих

това, което любов наричам!

 

И гледам очите ти зелени,

напомнят ми за свобода,

за безкрайните поля зелени,

за нежна красота.

 

И мислите към теб са вече.

И сънищата са за теб,

но страхът в мен не е далече,

че може да не съм за теб!

 

Аз лесно се влюбвам да знаеш.

И още по-лесно си тръгвам,

и никога няма да узнаеш,

когато за тебе страдам.

 

Сълзите мога да крия,

усмивката винаги е на лицето.

Дали обаче мога да изтрия,

спомените от сърцето...?!

 

А ти идваш плавно в живота ми,

започва нещо красиво.

Забравям всички предишни

и някак се чувствам щастливо...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...