Sep 30, 2008, 6:54 AM

За теб!

  Poetry » Love
832 0 7

Сърцето си разделям

на хиляди парченца

и раздавам със щедра ръка,

за теб ще има винаги местенце

във моята бохемска душа!

Бохемска, но ранима е до болка,

кърви понякога сама,

но няма да ú разреша да се погуби...

ще бъда силната жена!

По пясъка събирам миди,

разядени от морската вода,

на купчинка ги струпвам

отделени,

от миналото спомени - не ща!

По-хубавите в наниз нижа,

заплиташ ги във моите коси

и нищо, че сме в златната си есен -

красива да съм в есенните дни!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...