За теб
Къде изгуби се във преспите?
За тебе снежни кули построих.
Сред бурите създадох дом за нощите.
С душата си за него заплатих.
Тя беше топла и невинна като пролет,
но ти поиска ледена кралица за жена.
И с утрото събудих се във мразовити полет.
Живеейки безпътна със вина,
че ти реши да бъдеш зима.
Любовта ти призова ме да съм студ.
И аз виновно теб обичах,
с птичките сбогувах се на юг.
Къде изгуби се във преспите?
За теб изплаках всички ледове.
Снежинка тъжна съм от песните
на изваляли се самотни снегове.
© Цветето Б. All rights reserved.
