За теб
Къде изгуби се във преспите?
За тебе снежни кули построих.
Сред бурите създадох дом за нощите.
С душата си за него заплатих.
Тя беше топла и невинна като пролет,
но ти поиска ледена кралица за жена.
И с утрото събудих се във мразовити полет.
Живеейки безпътна със вина,
че ти реши да бъдеш зима.
Любовта ти призова ме да съм студ.
И аз виновно теб обичах,
с птичките сбогувах се на юг.
Къде изгуби се във преспите?
За теб изплаках всички ледове.
Снежинка тъжна съм от песните
на изваляли се самотни снегове.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветето Б. Всички права запазени
