За теб.
Познаваш ли странното чувство -
сякаш си ничий и никъде
в ден излишно измислен
покълнал от сън безличен...
Приклещен от чужди илюзии,
изгубен в поредните грешки
в анимация смешна, привързан
за релси - без веригите тежки
Използваш ли тихата лудост
в строежа от каменни спомени?
Завършен... ровиш ли с пръсти
в сълзите - болка докосват ли?
С мисъл рисуваш ли име
в петното черно отсреща,
шепнеш ли с вятъра,
минал в съня ти нощеска?
Познаваш ли себе си
в думите, значи познаваш и мен...
Заровихме заедно чумите -
сега да изровиме песен.
За теб!
© Шопландия Софийска All rights reserved.
