Живея в страна малка,
в малко тихичко градче,
но горд съм със своята майка,
горд съм, че съм БЪЛГАРСКО момче.
В таз земя, къде израснах,
всеки с песента живей,
колкото и мъка да изстрада,
той продължава да се смей.
И тез хора игриви,
осмо чудо на света,
играят момци, моми красиви,
радват хорските сърца.
В моята родина
живее народ велик,
побеждавал е мнозина
храбрият, български войник!
ОБИЧАМ ТЕ, МИЛА МОЯ БЪЛГАРИЙО!!!
© Иван Батев All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
