За теб... е, Дейв!
Как добре те познавам, Дейв.
Още щом те видях,
налучках кръвната ти група.
Не провокирай... сега!
Не си интересен.
Не можеш да бъдеш Дж. Он.
Ще те разпознаят
и другите
от Ванкувър... та чак до Каспичан.
И името,
и филмите,
и песните, Дейв.
Знаят ги.
Не можеш лесно да кажеш...
От днес съм нов.
Името, името... името
ме тревожи. И дразни.
За мис Катрин... помисли ли, Дейв?
Тя все на първия ред,
горе в ложата,
вдясно от колоната...
Маха с бялата си ръчица.
За нея няма значение -
автор ли си или герой.
Тя обожава емоциите.
И лустрото.
И умее да аплодира, и
знае как...
Понякога плаче.
В антракта.
От дресираните думи.
От тъжните ноти.
Умееш ги.
Хващаш ги едни такива рошави
и ги вмъкваш в разни
истории,
но понякога се спъваш, Дейв,
в навика
да влизаш
в градината на... Анабел.
И да късаш току-що
узрелите ябълки.
Ухаят.
Подредил си красив натюрморт!
По Шарден.
Ех, Дейв!
Не обичам ябълки
(бързо изгниват).
Гледах последния филм.
За оня, лудия... свободния дух.
От Дж. Он.
(всъщност от теб)
Убиец на мозъчни гънки.
Пълна скучара.
С две думи... пепел от плява.
Доволен ли си, Дейв?
Аз не съм.
Не съм сигурна и за мис Катрин.
За Анабел изобщо не съм.
Защо така? За заблуда ли, Дейв?
Искам те... Мой!
А не оня, другия.
Няма да питам защо.
Мастилото свърши.
(Не ми отговаряй, Дейв, Дж. Он
или който и да си...)!
Хайде... Със здраве!
© Веска Алексиева All rights reserved.
