За теб, любов, аз пиша тези редове,

за теб, защото ти си моето момче,

по-красив си от багрите на утринно небе,

по-мил от мъничко дете.

За теб живота си аз давам,

а силата я притежавам,

света да обръщам да не преставам,

за да мога с всичко най-прекрасно да те дарявам.

Когато натъжиш се ти,

идва ми Земята да спра, за да не се върти,

да слезем от нея и някъде само с теб да отида да живея,

ах... за това колко копнея.

Когато целувам те аз,

за мен няма нито ден, нито час,

съществуваме само аз и ти

и нашите безкрайни мечти.

Обичам начина, по който ми казваш, че ме обичаш,

обичам думите, чрез които ми се вричаш

в любов вечна и неустоима,

Боже, няма толкова прекрасна рима.

Рима, с която да успея да те опиша,

думите ми са в излишък,

защото само с прегръдка една

ти ме караш да виждам вечността.

Вечност, в която да сме винаги двама,

защото чувствата ни не са измама,

по-истинско нещо на света няма

от любовта ни голяма.

На този свят съм дошла

с тази цел една,

да споделя любовта

с моята звезда.

А ти сияеш най-силно,

обсипваш ме с любов обилно,

от усмивката ти няма нищо по-милно,

да не те обичам ми е просто непосилно.

Искам нашите деца

да имат твоята коса,

очите ти с цвят на есенна борова гора

и да следват твоите прекрасни дела.

Без теб не мога, разбери,

но няма и да ми се наложи, запомни,

за никого да мисля не си позволявам,

тъй като аз на друга не те давам.

Ти си моята звезда,

ти си моята съдба,

ти си моята луна,

има те в огъня

и във водата,

дори и в шума на листата,

които падат в гората,

по време на залеза в планината.

Така че, моя любов,

бъди готов,

че ще те обичам вечно,

силно, страстно и безконечно.