7 июл. 2011 г., 22:16

За теб, любов

1.4K 0 0

За теб, любов, аз пиша тези редове,

за теб, защото ти си моето момче,

по-красив си от багрите на утринно небе,

по-мил от мъничко дете.

 

За теб живота си аз давам,

а силата я притежавам,

света да обръщам да не преставам,

за да мога с всичко най-прекрасно да те дарявам.

 

Когато натъжиш се ти,

идва ми Земята да спра, за да не се върти,

да слезем от нея и някъде само с теб да отида да живея,

ах... за това колко копнея.

Когато целувам те аз,

за мен няма нито ден, нито час,

съществуваме само аз и ти

и нашите безкрайни мечти.

 

Обичам начина, по който ми казваш, че ме обичаш,

обичам думите, чрез които ми се вричаш

в любов вечна и неустоима,

Боже, няма толкова прекрасна рима.

 

Рима, с която да успея да те опиша,

думите ми са в излишък,

защото само с прегръдка една

ти ме караш да виждам вечността.

 

Вечност, в която да сме винаги двама,

защото чувствата ни не са измама,

по-истинско нещо на света няма

от любовта ни голяма.

 

На този свят съм дошла

с тази цел една,

да споделя любовта

с моята звезда.

 

А ти сияеш най-силно,

обсипваш ме с любов обилно,

от усмивката ти няма нищо по-милно,

да не те обичам ми е просто непосилно.

 

Искам нашите деца

да имат твоята коса,

очите ти с цвят на есенна борова гора

и да следват твоите прекрасни дела.

 

Без теб не мога, разбери,

но няма и да ми се наложи, запомни,

за никого да мисля не си позволявам,

тъй като аз на друга не те давам.

 

Ти си моята звезда,

ти си моята съдба,

ти си моята луна,

има те в огъня

и във водата,

дори и в шума на листата,

които падат в гората,

по време на залеза в планината.

 

Така че, моя любов,

бъди готов,

че ще те обичам вечно,

силно, страстно и безконечно.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефана Христозова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...