7.07.2011 г., 22:16

За теб, любов

1.4K 0 0

За теб, любов, аз пиша тези редове,

за теб, защото ти си моето момче,

по-красив си от багрите на утринно небе,

по-мил от мъничко дете.

 

За теб живота си аз давам,

а силата я притежавам,

света да обръщам да не преставам,

за да мога с всичко най-прекрасно да те дарявам.

 

Когато натъжиш се ти,

идва ми Земята да спра, за да не се върти,

да слезем от нея и някъде само с теб да отида да живея,

ах... за това колко копнея.

Когато целувам те аз,

за мен няма нито ден, нито час,

съществуваме само аз и ти

и нашите безкрайни мечти.

 

Обичам начина, по който ми казваш, че ме обичаш,

обичам думите, чрез които ми се вричаш

в любов вечна и неустоима,

Боже, няма толкова прекрасна рима.

 

Рима, с която да успея да те опиша,

думите ми са в излишък,

защото само с прегръдка една

ти ме караш да виждам вечността.

 

Вечност, в която да сме винаги двама,

защото чувствата ни не са измама,

по-истинско нещо на света няма

от любовта ни голяма.

 

На този свят съм дошла

с тази цел една,

да споделя любовта

с моята звезда.

 

А ти сияеш най-силно,

обсипваш ме с любов обилно,

от усмивката ти няма нищо по-милно,

да не те обичам ми е просто непосилно.

 

Искам нашите деца

да имат твоята коса,

очите ти с цвят на есенна борова гора

и да следват твоите прекрасни дела.

 

Без теб не мога, разбери,

но няма и да ми се наложи, запомни,

за никого да мисля не си позволявам,

тъй като аз на друга не те давам.

 

Ти си моята звезда,

ти си моята съдба,

ти си моята луна,

има те в огъня

и във водата,

дори и в шума на листата,

които падат в гората,

по време на залеза в планината.

 

Така че, моя любов,

бъди готов,

че ще те обичам вечно,

силно, страстно и безконечно.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефана Христозова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...