За теб, любов, аз пиша тези редове,
за теб, защото ти си моето момче,
по-красив си от багрите на утринно небе,
по-мил от мъничко дете.
За теб живота си аз давам,
а силата я притежавам,
света да обръщам да не преставам,
за да мога с всичко най-прекрасно да те дарявам.
Когато натъжиш се ти,
идва ми Земята да спра, за да не се върти,
да слезем от нея и някъде само с теб да отида да живея,
ах... за това колко копнея.
Когато целувам те аз,
за мен няма нито ден, нито час,
съществуваме само аз и ти
и нашите безкрайни мечти.
Обичам начина, по който ми казваш, че ме обичаш,
обичам думите, чрез които ми се вричаш
в любов вечна и неустоима,
Боже, няма толкова прекрасна рима.
Рима, с която да успея да те опиша,
думите ми са в излишък,
защото само с прегръдка една
ти ме караш да виждам вечността.
Вечност, в която да сме винаги двама,
защото чувствата ни не са измама,
по-истинско нещо на света няма
от любовта ни голяма.
На този свят съм дошла
с тази цел една,
да споделя любовта
с моята звезда.
А ти сияеш най-силно,
обсипваш ме с любов обилно,
от усмивката ти няма нищо по-милно,
да не те обичам ми е просто непосилно.
Искам нашите деца
да имат твоята коса,
очите ти с цвят на есенна борова гора
и да следват твоите прекрасни дела.
Без теб не мога, разбери,
но няма и да ми се наложи, запомни,
за никого да мисля не си позволявам,
тъй като аз на друга не те давам.
Ти си моята звезда,
ти си моята съдба,
ти си моята луна,
има те в огъня
и във водата,
дори и в шума на листата,
които падат в гората,
по време на залеза в планината.
Така че, моя любов,
бъди готов,
че ще те обичам вечно,
силно, страстно и безконечно.
© Стефана Христозова Всички права запазени