Aug 21, 2017, 7:24 PM

За теб, любов

  Poetry » Love
1.3K 1 2

Винаги съм се влюбвала

в невъзможното.

Исках го силно

и бързо отшумяваше.

 

Но с теб - година, две, три

и още чакам това чувство

да се изпари.

 

Не минава. Още сърцето ми

свива се при мисълта за теб,

а душата ми ридае

всяка нощ и ден.

 

Всичко в мен прошепва,

че иска те, но съдбата ни 

различна е,

тъй различна а...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена Райчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...