Ще се гримирам,тежък грим, вечерен
и като никога ще съм щастлива.
И розов ще е облакът ми черен.
Вечерна рокля на смъртта отива.
Веднъж ще се напия със шампанско
и като лятна буря ще танцувам.
Преглътна ли поредното фиаско
и дявола безсрамно ще целувам.
Да, но не пия и не се гримирам.
А дяволът на мене все прилича.
И още ми е рано да умирам.
За теб, любов вечерно...Се събличам....
© Надежда Ангелова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
