Sep 21, 2025, 10:23 PM

За теб - най-обична и свята ...

  Poetry » Other
361 10 16

                                                                                                                                                                                  ...
Едва подбрах за стих словата,
за теб, най-обична и свята -
Българийо, родино наша,
с неизказана признателност ...
От малка още как ме радват,
твоите прелести прекрасни,
тези безброй чудесни дела -
от народа ни, създавани ...
И на Бог съм преблагодарна -
живеем, в рая на земята ...
Отечество родно, бащино -
ти беше силно - ще бъдеш пак,
с хората дръзновени, славни -
с много труд и ум, напред само ...
А колко връщат се от странство,
държим се за корена здраво -
всички нагоре - все заедно ...
И с помощта Божия, вярвам,
моя, тъй свидна Българийо -
ще пребъдеш, за децата ни...                                                                                                                                         .                                                                                                                                                                                                        ДораГеорг

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дора Пежгорска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...