За теб - недостижимия
Това е, защото не ми пука за утре,
пътувам извън морала и възпитанието,
извън оскъдното ти познание за мен,
позволявам ти да ме докосваш отвътре,
само защото безценната Аз за теб не струва.
Само защото сега пиеш уиски в някой бар,
с някой... без да мислиш за мен,
без да се обаждаш... без да поставяш граници пред мен...
издигнаш гигантски стени около себе си,
от тухли, бетон и опаковки от Сникърс.
Желанието ми да те забравя
е по-силно от абстиненция,
по-силно от кафе+сникърс сутрин
и ментов чай с мляко вечер.
В Леро има конспирация срещу мен,
двоен Бушмилс "по грешка" на сервитьорката
някой и е подшушнал нещо за "нас"
Тя знае... че ти пиша смс-и и не ги изпращам,
че ще се прибера пияна и ще напиша за теб
... тая простотия.
Това, което мърлата е пропуснала в дяволския си пъзел,
е че днес не пих сироп за кашлица.
Сиропът свърши.
Ако не беше станало така, щях да ти пиша,
вероятно щях да ти изпратя това...
а ти вероятно не си толкова тъп и щеше да разбереш
... че съм влюбена в теб.
А на сутринта щях да си спонмя,
щях да изпия 5 кафета + 5 сникърса,
щях да напиша 5 смс-а без да ги изпратя...
и по пътя към Сливен щях да умра...
от липса на любов.
© Роси Стефанова All rights reserved.
