Jan 5, 2013, 1:55 PM

За теб съм...

  Poetry » Love
932 1 10

Аз съм твоят верен път за никъде.

Печелившият билет за Ада.

Тревата, върху грешките поникнала.

И най-непожеланата награда.

 

Аз съм всичките омразни празници.

Музика, която подлудява.

Гости – неочаквани натрапници.

Злобен дъжд и ледена жарава.

 

Аз съм срамна тайна във сърцето ти.

Гузни, притеснителни моменти.

Неудобствата на битието ти.

Незаслужени аплодисменти.

 

Ала без това, уви, не можеш.

Жребият  така те е орисал.

Аз съм лошото ти АЗ и втора кожа.

И без мен животът губи смисъл.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Блестящо!!!
  • Силно и въздействащо. Поздравления!
  • Предното ти стихотворение беше много хубаво - семпло, без словесни гимнастики, и ме хвана. Това обаче е по-дълбока вода, подтиква към философско преосмисляне на съществуването ни, ситуирането ни в живота и бягствата от него, въобще много неща, за които може да се сети човек. Благодаря ти, че успяваш да повдигнеш летвата в положителната насока, Нинче!
  • Прекрасно казано! Поздравления!
  • Солта на живота - прави манджите по-вкусни, а раните - по-люти.
    Поздравления!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...