Домът ти - беше и мой.
Страхът ти - не ми даваше покой.
Гневът ти - кръвожаден звяр за мен.
Безразличието ти - ужасът на моя ден!
Любовта ми - трън в окото за теб.
Страстта ми - често посещаван вертеп.
Верността ми като ненужна вещ.
Търпението ми - догаряща свещ!
Кога ли ще забравя за теб?
© Виолета Попова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
