За тебе, мамо
За тебе, мамо
Тъй малко ми разказа
за изминалото време в теб
и само с поглед ми показа
живота сложен като степ.
Ще те възпея жива, снажна,
че мъртвото е тъжно и гори.
Род и корен, и вейка влажна
ще се вплитат в тебе до зори.
О, мамо, чуй за тебе пея.
Спри! Усмихни се и кажи.
Хубаво и странно си живея,
умората в клепачите тежи.
Три рожби, черен креп в младостта.
жалба без съпруг в живота труден.
Огъня запази в сърцето до старост.
Ще го нося и ще го оставя буен.
© Йонка Янкова All rights reserved.
Честит празник, Йонче!