Mar 8, 2016, 11:31 PM

За тебе, мамо 

  Poetry » Civilian
264 0 2

                                                           За тебе, мамо

 

 

Тъй малко ми разказа

за изминалото време в теб

и само с поглед ми показа

живота сложен като степ.

 

Ще те възпея жива, снажна,

че мъртвото е тъжно и гори.

Род и корен, и вейка влажна

ще се вплитат в тебе до зори.

 

О, мамо, чуй за тебе пея.

Спри! Усмихни се и кажи.

Хубаво и странно си живея,

умората в клепачите тежи.

 

Три рожби, черен креп в младостта.

жалба без съпруг в живота труден.

Огъня запази в сърцето до старост.

Ще го нося и ще го оставя буен.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??