За тебе можеш да говориш само
Във огледалото учудено се вглеждам,
макар пред него всяка сутрин да се бръсна.
Избърсвам го със кърпа и с една надежда,
че може най-случайно да съм го опръскал...
Но не!...Картинката си е пределно ясна -
да, нови бръчки по лицето си откривам!
Наясно съм, че ден след ден пораствам,
но темпото е много бързо...А не бива!...
И сякаш ми говори "двойникът" отсреща,
и някак присмехулно си очите свива:
"Защо, адаш, се чудиш?...Няма грешка!...
Това е то - животът бавно си отива!...
Това, което с тебе можем да направим -
без вайкане и охкане да срещнем края,
несгодите дотук по-бързо да забравим!...
Аз за живота по-добър финал не зная!..."
"Я чуй, адаш!...За тебе да говориш - може!
Но няма в сметките си мен да слагаш!...Ясно?
За мен животът още дълго е възможен -
без отдих радвам му се - чувствам се прекрасно!..."
© Роберт All rights reserved.
