Sep 20, 2008, 7:54 AM

За тебе не можах да се преборя

  Poetry » Other
909 0 4
Отивам си! Ще тръгна тихо, при зори...
Ще пратя ангел да те пази!
Ще ти оставя спомен, в случай че боли...
Усмивка ще ти завещая от онази!

И в мига безкраен на мълчание,
подреждайки разхвърлените ни  мечти,
лека нотка отчаяние
ще върне във очите и изплаканите веч сълзи!

Но не се опитвай да ме спираш!
Късно почнах да се моля...
Боли да гледам бавно как умираш...
Прости ми, че за тебе не можах да се преборя!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Танева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...