20.09.2008 г., 7:54

За тебе не можах да се преборя

908 0 4
Отивам си! Ще тръгна тихо, при зори...
Ще пратя ангел да те пази!
Ще ти оставя спомен, в случай че боли...
Усмивка ще ти завещая от онази!

И в мига безкраен на мълчание,
подреждайки разхвърлените ни  мечти,
лека нотка отчаяние
ще върне във очите и изплаканите веч сълзи!

Но не се опитвай да ме спираш!
Късно почнах да се моля...
Боли да гледам бавно как умираш...
Прости ми, че за тебе не можах да се преборя!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Танева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...