Отивам си! Ще тръгна тихо, при зори...
Ще пратя ангел да те пази!
Ще ти оставя спомен, в случай че боли...
Усмивка ще ти завещая от онази!
И в мига безкраен на мълчание,
подреждайки разхвърлените ни мечти,
лека нотка отчаяние
ще върне във очите и изплаканите веч сълзи!
Но не се опитвай да ме спираш!
Късно почнах да се моля...
Боли да гледам бавно как умираш...
Прости ми, че за тебе не можах да се преборя!...
© Десислава Танева Всички права запазени