... за тези очи от ахат...
Очите ти топли със цвят на ахат
безвремие нежно вещаят.
Не ти обещавам разкошен палат,
а пълна със мигове стая.
Не чакай от мене звездна измама,
ни някакви лунни усмивки.
И балдахин над леглото ми няма -
ще спиме в басмени завивки.
Не ти обещавам вселенски покой -
тревожни са дните ми често.
Живея без прави, със много завои,
вися в безтегловност отвесна.
Но мога за тези очи от ахат,
които по мене се стичат
с кадифената сладост на шоколад,
до лудост пак да обичам.
© Димитър Никифоров All rights reserved.
