За тъмното и светло вдъхновение
Метафорите ми са от вмирисано месо
до степен, помиярите да го отбягват.
Мекиците ми, стихове, са от тесто,
в което бъдещи мухи телата шават.
А химикалът ми е от строшена кост,
хартията пък е човешка кожа,
мастилото, въже от паднал мост,
а Музата... магьосница на ножа...
Със него пори ме, разкъсва, реже,
и кръв се лее във поток невидим,
но аз обичам я и до безкрайност нежен
се смея (болката така прикривам)
Това е истината скрита във тъмата
на много мои стихове и песни.
А тази, скрита в светлината
на другите, помага ми да оцелея, честно!...
19.07.2019.
Георги Каменов
© Георги Каменов All rights reserved.
