За утеха
Аз искам щом издъхна и във спомен
превърна всичко, даже и смъртта,
откраднал от орли - крила и спомен,
да мина за последно над света.
Да видя красотата на земята,
водите как препускат през поля,
цветята подарени от зората,
дъгата с цветове от вечността.
Забравил страх, с душата на кошута
да тичам във морета от жита,
при утрото да срещна моя вятър,
Орисници да видя през деня.
Да спра до люлка пазеща детето,
на мама във ръцете да заспя,
преминал през живота, за утеха,
за миг дланта на старец да държа.
Да видя горест, мъка, битието
на хора в своя кратък кръговрат.
Да срещна обич карала поети,
във стихове да вплитат доброта.
Една последна болка да усетя.
В една любов - последна да горя.
За кратък миг да видя пак морето,
и да изплача и последната сълза.
Направя ли го - грешен и пречистен,
спокоен ще напусна този свят.
Във другия не знам какво ще искам...
Но мога ли... ще искам любовта.
© Валдемар All rights reserved.
