За утре
Съвсем на края на света,
където няма влак и вестник,
си подарих една мечта,
която да се сбъдне лесно.
Да седна до напъпил мак
и да го чакам да се пукне,
и три копринени крилца
да ме научат, че е утре.
Да ми танцуват времена,
дори от вятъра по-кратки
и между жилава трева
да се посипят семенцата им.
Очакване, че пак и пак
ще дойде някой да узнае -
/далечен, близък или брат
в началото или накрая.../
примирието с вечността,
в очите ми накуп събрано.
И мога да му кажа "Бях -
Не беше късно, нито рано".
