RainaVakova
413 2666
5.06.2019 г., 9:35 ч.

За утре 

  Поезия » Друга
360 12 17

Съвсем на края на света,
където няма влак и вестник,
си подарих една мечта,
която да се сбъдне лесно.
Да седна до напъпил мак
и да го чакам да се пукне, 
и три копринени крилца
да ме научат, че е утре.
Да ми танцуват времена, 
дори от вятъра по-кратки
и между жилава трева
да се посипят семенцата им.
Очакване, че пак и пак
ще дойде някой да узнае - 
/далечен, близък или брат
в началото или накрая.../
примирието с вечността,
в очите ми накуп събрано. 
И мога да му кажа "Бях  - 
Не беше късно, нито рано".

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Великолепен финал, Райна!
    примирието с вечността,
    в очите ми накуп събрано.
    И мога да му кажа "Бях -
    Не беше късно, нито рано".
    Поздравления за творбата!
  • На точно място, в точен час
    между началото и края.
    Със "три копринени крилца"
    една вселена си изваяла...
    Дочух оркестър от щурци
    акомпаниращи на славея.
    Земята спря да се върти
    и спря да диша занемяла...
  • И ето,че стана точно навреме!
    След няколко прегърнати мечти
    любовта дарява,а не взема!
    Обичта се раздава... И не се пести.

    Райна,предлагаш ни отново прекрасна лирична стряха, където в гнездото на мечтите гукат птиците на любовта!
  • Красиво...
  • Прекрасно е!
  • Чудесно е!
  • Да седна до напъпил мак
    и да го чакам да се пукне...
    Това е и моята мечта в този забързан век, Мария.
    Само три копринени крилца. Не искам много.
    Поздрави за красивата творба ! Размечта ме !
  • Ефирен рисунък, в който се усеща шепота на " три копринени крилца"! Стихът ти пее, миличка! Аплодирам те!
  • Красиво мечтание, събрало в шепите си напъпилия мак, примирието с вечността и три копринени крилца. Който има неспирни мечти, той владее времето. Браво, Райне!
  • Човек никога не знае къде ще намери щастието и покоя Много красиво е написано!
  • Младене, ти си най-близко да усетите ми и изразяването ми. Примирието с вечността беше примерно заглавие, защото наистина то е ключовата дума....и смисъл....Мисля, че там където го намерим, сме достатъчни!
    Благодаря ти, Поете!
  • Енигманична творба, която свързва мака и вечността с Лирическата по един изненадващ и естетически въздействащ начин. "Примирието с вечността" е кулминация /за мен/. Поздравление, Райна!
  • Нито късно - нито рано....Мари, върна ме в други времена благодаря ти!
  • Прекрасно е!
  • Благодаря ви, момичета - маковете са ми слабост, граничеща с мания
    Пожелавам ви цветно настроение !
  • "Земя" на Мариана и Тодор Трайчеви /Нито късно, нито рано.../ за финал. Беше ми любима песен, сега и твоето стихотворение ми стана любимо, Райна. Харесах.
  • Прекрасно!
Предложения
: ??:??