Във шепи слънцето ще взема,
за да раздавам светлина.
Сърцата тъй ще ви превзема
със слънчевата топлина.
И всеки стих от мойта песен
ще бъде светъл лъч за вас.
Животът тъй ще стане лесен
под сянката на моя глас.
И всяка сутрин от деня ви
ще ви желая аз добро.
Ще идвам вечер във съня ви
с мечти, тъкани от сребро.
Ще ви запалвам аз сърцата
със пламъци от огън нов.
И всяка сянка по лицата
ще я измивам със любов.
© Никола Апостолов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
