Ще бъда до теб когато те боли,
ще капят моите, редом с твоите сълзи.
Не ще те оставя да плачеш в нощта,
защото погубил е любовта.
Макар това да е поредният ми стих,
безсмислен, безмълвен и тих.
Ала и без това света е една красива лъжа.
Пълен е с куп безсмислени слова,
от сорта на „вечна е любовта”.
Единствено ти ще останеш вечно в моята душа,
не само до като ни раздели смъртта,
ами бих казал вечно след това.
П.С.:
Посветен на моята най-добра приятелка.Може би наистина това е един безсмислен стих, но истината е…че не са ми нужни стихове за да покажа обичта си към един човек на когото дължа много.А именно на Маги, моята най-добра приятелка както споменах вече.Всички прочели този стих искам да знаете, че истинското приятелство съществува и не е само мит.Повярвайте в него и ще го намерите.Аз повярвах в моето и го намерих.
© Владимир Петков All rights reserved.