Feb 27, 2008, 7:01 PM

за Владо Димов

  Poetry » Other
791 0 5
 

С крила като на пеперуда

летя и с мечти заспивам.

А някои ме мислят за луда,

че в теб, каквото търся, откривам.

 

Лека и усмихната, с трепет жив,

с безброй цветове.

Във вятъра те рисувам. Толкова си красив!

Има много ледове...

 

Има много, докато се стопят,

докато се научат като мен да летят.

Преди исках да ме разбират,

но вече не ми е нужно...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...